Michaił Widenow
bułgarski językoznawca
Michaił Widenow (bułg. Михаил Виденов; ur. 10 kwietnia 1940 w Sofii) – bułgarski językoznawca i socjolingwista, założyciel bułgarskiej szkoły socjolingwistycznej[1].
| Data i miejsce urodzenia | |
|---|---|
| Zawód, zajęcie |
językoznawca, socjolingwista |
| Narodowość |
bułgarska |
Jego dorobek obejmuje ponad 400 publikacji naukowych, w tym 26 wydawnictw książkowych[1].
Publikacje edytuj
- 1978 – „Годечкият говор”. София: Издателство на БАН, 1978, 214 с.
- 1982 – „Социолингвистика”. София: Наука и изкуство, 1982, 213 с. (наградена от Съюза на учените)
- 1986 – „Норма и реч”. София: Народна просвета, 1986.
- 1988 – „Социолингвистически проучване на гр. В. Търново”. (в съавторство с Боян Байчев, наградена от БАН)
- 1990 – „Българска социолингвистика”. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1990, 200 с.
- 1990 – „Съвременната българска градска езикова ситуация”.
- 1991 – „Годечанинът”. София: Издателство на БАН, 1991, 214 с.[2]
- 1993 – „Софийският език. Книга за всеки столичанин”. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993, 244 с.
- 1994 – „Практическа социолингвистика. Отговори на актуални езикови въпроси”. София: Просвета, 1994, 166 с. (ISBN 954-01-0350-9)
- 1995 – „Езиковата култура на българина”. София: Анубис, 1995, 192 с. (ISBN 954-426-085-4)
- 1997 – „Езикът и общественото мнение”. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1997 (ISBN 954-430-477-0) (наградена от Съюза на учените)
- 1998 – „Социолингвистическият маркер”. София: Делфи, 1998 (ISBN 954-8630-22-2)
- 1999 – „Великотърновският език: Социолингвистично проучване на великотърновската градска реч”. Велико Търново: Абагар, 1999, 391 с. (в съавторство с Боян Байчев) (ISBN 954-427-357-3)
- 2000 – „Увод в социолингвистиката”. София: Делфи, 2000 (ISBN 954-8630-26-5)
- 2003 – „Българската езикова политика”[3].
- 2007 – „Идентификация по езика”. София: Фенея, 2007, 290 с. (ISBN 978-954-9499-05-6)
- 2010 – „Езикът на града”. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2010, 642 с. (ISBN 9789540730561)
Przypisy edytuj
- ↑ a b Petar Sotirov, [Recenzja] Михаил Виденов, Езиковедски щрихи и етюди, [Michaił Widenow, Szkice i studia językoznawcze], Международно социолингви стическо дружество, София 2013, ss. 274., „Socjolingwistyka” (28), 2014, s. 265–268, ISSN 0208-6808.
- ↑ Михаил Виденов, Откъс от „Годечанинът“, сп. „Език и литература“, бр. 3-4, 2010.
- ↑ Анахит Хачикян, Репортаж за премерата на „Българската езикова политика“ на проф. Михаил Виденов, в. „Култура“, бр. 22, 30 май 2003.